Наблюдение на Лунно затъмнение и Велико противостояне на Марс

lunno-zatymnenie

Нощта на 27 юли ни поднася 2 интересни астрономически събития – Пълно Лунно затъмнение и Велико противостояне на Марс.

При лунно затъмнение телата са подредени в последователност Слънце-Земя-Луна. Явлението се обяснява просто със законите на геометричната оптика: Луната попада в конуса на земната сянка и полусянка и се наблюдават изменения в осветеността на лунния диск. Това събитие се случва винаги при пълнолуние, когато Луната се вижда като пълен светъл кръг през цялата нощ. Лунни затъмнения стават почти всяка година – понякога едно, по-често две, и много рядко може да няма затъмнение или да има 3 лунни затъмнения на година. Тъй като лунните затъмнения се виждат от цялата нощна половина на Земята, то най-често от дадена точка на Земята през годината може да наблюдаваме 1 лунно затъмнение.

Видът на лунното затъмнение зависи от разположението на Луната спрямо земната орбита. Ако Луната е далеч от нея, тя попада само в земната полусянка и затъмнението е полусенчесто, т.е. светлият лунен диск слабо намалява блясъка си. Ако Луната е по-близо до земната орбита, може да се наблюдава полусенчесто и след това частично затъмнение, при което част от Луната е в полусянката и част в сянката на Земята. При полусенчесто затъмнение най-ярко се очертава терминаторът, границата между осветената и неосветена част от Лунния диск. Ако Луната при пълнолуние се намира почти в равнината на земната орбита, тогава наблюдаваме пълен сценарий – отначало полусенчесто, после частично и накрая пълно лунно затъмнение, когато цялата Луна е в сянката на Земята. След това събитията се случват в обратния ред. Обикновено продължителността на лунното затъмнение е от минути до няколко часа.

Важно е, че при лунни затъмнения лунният диск не изчезва напълно на небето, а само съществено променя цвета си – от оранжев в тъмнокафяв до тухлен. Причината за това е, че дори когато Луната е в земната сянка, слънчевите лъчи, пречупвайки се в земната атмосфера, частично осветяват лунната повърхност.

На 27 юли  наблюдавахме, единствени от България пълно лунно затъмнение на територията на Шуменската Обсерватория, което се превърна в празник за жителите на града. Полусенчестото започна в 20.15 ч. и премина в частично в 21.24 ч. Пълното затъмнение беше в интервала от 22.30 ч. до 0.15 ч., но заради облачното време успяхме да му се любуваме във времето след 23:30, когато облаците изчезнаха, а Луната се намираше точно над Обсерваторията. Това позволяваше явлението да се наблюдава с въоръжено и невъоръжено око едновременно.  Цялото събитие завърши в 2.30 ч. след полунощ с края на полусенчестото затъмнение. Явлението на 27 юли беше впечатляващо не само с това, че се наблюдаваше последователно целият набор от лунни затъмнения, но и с това, че продължителността на затъмнението бе една от възможно най-големите – общо над 6 часа. Причината е, че Луната, която се движи около Земята по елиптична орбита, в този момент беше доста близко до Земята, т.е. до перигея на орбитата си. Съответно размерът на земната сянка е по-голям и е нужно повече време на Луната да я пресече.

Другото явление на 27 юли е свързано с планетата Марс. Тя се движи около Слънцето по елиптична орбита със среден радиус около 1.52 астрономически единици (1 астроно-мическа единица е разстоянието Земя-Слънце). При орбиталното движение на Земята и Марс около Слънцето с различни периоди, може да се получи подреждане на трите тела на една права. Ако последователността е Земя-Слънце-Марс конфигурацията се нарича съединение и тогава Марс е най-далеч от Земята (средно на около 2.5 астрономически единици). Когато подреждането е Марс-Земя-Слънце конфигурацията се нарича опозиция или противостояне и тогава Марс е най-близо до Земята (средно на около 0.5 астрономически единици). По време на противостояне Марс се вижда цяла нощ и има най-голям блясък поради близостта. Опозициите се случват през 2.13 години.

Поради елиптичността на орбитата на Марс разстоянието на планетата до Земята по време на опозиция може да бъде различно, като екстремалните стойности са 0.67 астрономически единици, ако планетата в този момент е в афелий, и около 0.37 астрономически единици, ако планетата е в перихелий. Прието е противостояне, което става на геоцентрично разстояние под 0.4 астрономически единици, да се нарича Велико противостояне. Такива събития, а именно опозиция в перихелий, за Марс се случват през 15 или 17 години.

Екипът астрономи от Шуменския университет направи обществеността и гостите на Шумен съпричастни на тези събития в нощта на 27 юли в Астрономическата обсерватория на Шуменско плато. Проследяването на лунното затъмнение се проведе с 15 см телескоп, а на Марс – с 40 см телескоп, към които за целта бяха монтирани електронни окуляри. За да могат очакваните многобройни желаещи да проследят едновременно всички етапи на двете явления, пред обсерваторията бяха поставени големи екрани, на които се проектираха кадрите от телескопите в реално време. Освен това, на 27-ми юли се осъществи и наблюдението на Марс, което беше възможно едва след 23 ч., наблюдения на планетите Венера, Юпитер и Сатурн през електронния окуляр на 40 см телескоп.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

two × four =