История

Дълбоките корени на създаването на Астрономическа обсерватория в Шумен и клуб “Любители на астрономията” са във вековните традиции в образователното дело на нашия град, от който произхожда един от първите астрономи в България – акад. Кирил Попов.

Съвременен наследник на възрожденското научно-просветно средище е Шуменският университет (ШУ). През 1999 г. той положи основите на бъдещата Астрономическа обсерватория чрез изграждане на Астрономически център с учебна обсерватория. В астрономическата кула с диаметър 3 м бе монтиран 15 см телескоп). На голямата площадка пред кулата се изнасят малките учебни телескопи и секстантите, с които се провеждат практическите занятия по астрономия за всички студенти от университета, които изучават тази дисциплина.

От 2004 г. Шуменският университет е единственото висше училище в България, което предлага обучение в специалност Астрономия, бакалавърска степен, а от 2013 г. реализира и обучение в магистърска програма Астрофизика и докторска програма Астрофизика и звездна астрономия.

Важен аргумент за създаването на астрономическа обсерватория в Шумен е фактът, че през 2004 г. проф. В. Шкодров и доц. В. Иванова наименоваха един от откритите от тях астероиди „Шумен“. Така Шумен се превърна в един от малкото градове в света, чието име носи астрономически обект.

Следваща стъпка в реализирането на голямата цел бе закупуването на професионално оборудване за астрономически наблюдения по проект, финансиран от Фонд Научни изследвания на МОН в периода 2009-2011 г., а именно 40-см телескоп Meade LX200ACF, 25-см телескоп Meade LX80 SC и оборудване към тях: CCD камера SBIG ST-10 XME, електронен окуляр Bresser PC Ocular, уред за спектрални наблюдения SGS ST-7/8/9/10/2000, филтърни блокове и комплекти филтри. Колоната за 40-см телескоп е изработена по поръчка за точната географска ширина на обсерваторията.

Освен това по проект за подпомагане на докторанти през 2014 г. бе закупен 15-см телескоп Messier AR-152S.

Построяването на сграда за Астрономическата обсерватория обаче стана възможно през 2015 г. благодарение на проект на Природен парк “Шуменско плато” по Оперативна програма “Околна среда 2007-2013” . По този проект бе закупен и големият 5.5 м купол. Малкият 3-м купол бе закупен през 2015 г. от Шуменския университет. Голямо предизвикателство се оказа монтажът на двата купола, тъй като фирмата-производител поиска огромна сума за тази операция. В крайна сметка монтажът на куполите се осъществи през месец април 2015 г. ,благодарение на огромния труд и упоритост на астрономическия екип на ШУ, подпомогнат от колегите Д. Димитров и Н. Петров от ИА, както и фирмата-строител.

Сградата на Обсерваторията бе тържествено открита на 29.10.2015 г., а през пролетта на 2016 г. започна монтажът на телескопите, след който бе открита с тържество на 19 май 2016 г. То бе съпроводено от голямо научно събитие, на което присъства цялото ръководство на Българска академия на науките.

От месец юни 2016 г. Астрономическата обсерватория има статут на Научно-изследователски и образователен комплекс на Шуменския университет.

От началото на 2017 г. благодарение съдействието на ръководството на Шуменския университет Астрономическата обсерватория е отворена за дневен и нощен прием на посетители, което повиши интереса към града ни като туристическа дестинация. Тази дейност се реализира изключително от Студентското астрономическо общество на Шуменския университет.

Куполите и телескопите на Обсерваторията са разположени на покривната площадка на сградата. Сървърът за управление на телескопите се намира на втория етаж, в работния кабинет на астрономите. До него се намира учебна зала за теоретични и практически занятия по астрономия. На първия етаж има оборудвана конферентна зала с 20 места и изложбена зала с богата експозиция от старинни уреди и прибори по астрономия, физика, компютри, експозиция на минерали. Всички зали и кабинети в Обсерваторията разполагат със стенни монитори, климатици и компютри.

Основната задача на астрономическия екип през 2017 г. бе реализиране на дистанционно управление на двата телескопа. За точното насочване на 40-см телескоп бе проектирано, изработено и монтирано специално механично устройство. Закупен бе нов софтуер за дистанционно управление на двата телескопа. За 25-см телескоп бе проектирана, изработена и монтирана стационарна колона. Проведени бяха множество тестови изпитания с телескопите и бяха получени качествени изображения на редица астрономически обекти.